Няма нито един посетител на първия самостоятелен концерт на Веселин Маринов
„ Било е някъде 1994-та, работехме към този момент по албума. Отидох във Военна болница, на места поразпитах, влязох при него, той беше самичък в стаята, бледен, жълт, доста жълт. Седна на леглото. Поговорихме си ”, няма по какъв начин да не помни този момент артистът. Радоев му признал, че не го познава,но щом музиката ще се написа от Тончо, бил спокоен, че ще е хубава.
„ Мина известно време, песента към този момент се излъчваше в радиоефира. Един ден пътувах с моята кола към Бургас по подбалканския път, чувам радиото и слушам: „ Тази заран след дълго боледуване умря огромният стихотворец и драматург Иван Радоев ”. И до момента в който се усетя, стартира песента, изпълнена от мен. По някакъв инстинкт съумях да спра, седнах на тревата до отворената врата на колата и доста, доста тежко го изживях. Не го познавах толкоз добре. Бяхме разговаряли единствено няколко минути. Но това са толкоз мощни мигове, които не се не помнят ”, прям е Маринов.
В началото на кариерата си Веско Маринов напълно не си е представял, че ще бъде воин на сантименталната ария. Макар да е израснал с песните на кумира си Емил Димитров, във вените на гласовития юноша от Полски Тръмбеш пулсира увлечение към рока. То намира израз в присъединението му към група „ Импулс ” в първата половина на 80-те година
Обаче от силовото пеене в рока, освен това – по няколко концерта дневно, артистът стига до интервенция на гласните струни, по които са се образували връзки. Лекарите предлагат дълго безмълвие. След възобновяване Веско се връща в „ Импулс ”, само че у него към този момент е назряло решение за независима кариера и стилова смяна – към поп музиката.
Но уви, първото му присъединяване като независим артист, претърпява крушение. Защо?...
От Младежкия дом на Бобовдол го канят ва присъединяване в дискотека за Първа пролет. Хонорарът е цели 30 лева (звездите, които пълнят зали, получават най-много 60 по държавна тарифа). Веско няма своя кола, подранява, с цел да е спокоен.
„ Влязох, в залата, бумтеше печка, чакаха ме един дисководещ, подготвен с апаратурата си и организаторката на мероприятието Анжела, доста хубаво момиче. Седяхме си по този начин тримата, стана време за дискотеката, но… не пристигна нито един човек ”, изтръпва постоянно от тази преживелица Веско, който през днешния ден цялостни най-големите концертни зали.
В неловката тогава обстановка Анжела му изплаща хонорара, без да е пял. Пояснява, че бил плануван и би трябвало да бъде регистриран. В празната дискотека хубавицата го съкрушава със идващото изречение: „ Ами ние, другарю Маринов, за 8 март бяхме поканили Васил Найденов, хората извън щяха да счупят вратите ”.
„ Тръгнах си, а в главата ми мисли всевъзможни: Първата ми покана, само че по този начин и не пях “. Тъпо, несъмнено. Спах в едно хотелче, но то спане ли беше, цяла нощ сълзи, сълзи. След време срещнах Анжела, беше се омъжила в Петрич. Тя ми се обади, срещна ме със фамилията си. повече не съм я виждал “, изповядва Маринов в автобиографията си „ От обич “.
Източник: Уикенд
